Искам си го
Боже, дай ми мъж „бодлив” на мене
после чакай в цъфналите бели ружи...
Стой, та гледай как ума ще вземе,
как ще иска все по-силно още да е нужен.
Искам си го, Боже, мустаклия,
искам си го с поглед – лумнал огън.
Всичко искам, толкова е – на тепсия,
но не знам сама дали ще мога
да му бъда сянка в зноен пек,
нощем – мекото възглавие,
да го среща моят дивен лек ...