Aз искам,
искам...
Искам те сега!
И ще те искам още много пъти...
Макар в очите да тежи тъга,
ще взема топлината на плътта ти...
Едва тогава - с радостни сълзи
ще се почувстваме напълно слети...
И сладка болка бавно ще пълзи
по устните, телата и нозете...
Тя ще остане някъде във нас -
дълбоко, там където никой
да я допусне не посмя до днес...
Но днес?
О, днес полудата ни вика...
© Георги Ванчев Всички права запазени