Искам за любов да пиша
"Искам за любов да пиша:
силни чувства.Срещи и признания...
Разни случки да опиша
и...да чакам възклицания!!"
Бях млада.Отдавна.За пръв път се влюбих
в момче-мой връстник,на което
със пъпки бе цяло покрито лицето му-
какво ли красиво видях-все се чудех....
Коса,вежди,кожа- бяха с цвят на боза,
очите му нежни,но съвсем светло сини
нечовешки .Подобни, почти на коза,
в устата напомняше нашите пра-прароднини..
Та мисля-не беше красавец,горкия,
но имал късмет,че се влюбих във него.
"А още защо ли ?"-ще питате вие.
"Ами скриваше всичко със другото его"
Навсякъде беше. И пееше,свиреше,
не беше самотен-край него гъмжеше!
Беше смях,беше весело,всичко ехтеше,
Че той беше центъра -на мен ми тежеше...
Да свиря-за мен бе мечтата несбъдната,
затова се и влюбих във тоз музикант
и...само ще кажа,да не се чудите-
Вече виждах не боза,не коза,а талант!
Също пеех и слушах и бяхме навсякъде,
А край него-о,ужас-рояци жени-
раздираше ревност сърце ми от всякъде.
Накрай "баста" казах.Тъй тя любовта ми уби...
След много години отново съм влюбена
този път в без кусури човек.
Той поет е и вярвайте вече изгубена
съм в огромното творчество,сякаш писано век..
Но..искам и друго за него да кажа:
не е той измислен и пише вълшебно!
За старите -хумор цветист ще разкаже,
за младите-тръпка пък толкоз потребна..
В изобилие пише и пак той е център
и с право.И всички да го адмирират.
Да мисля,че и аз съм поет-ще е вятър
и кой ли за мойте творби е абониран?
За него не мога да кажа за пъпки,
за боза и коза или разни подобни-
не видяла съм образ,ни възраст,ни стъпки,
а само гадая по дела му способни.
И нощем провеждах със него диспути
Но,в битка печелят големите.
А аз дребосък съм от род "лилипути",
и е герой той признат пак от дамите...
Със това да се справя-аз хич не умея-
със негово темпо във крак да вървя.
Но разбрах,че пред всичи дори да бледнея
най-много е важно да оставям следа!
Ще го чета и безкрай възхищавам,
само,че нямам си дарба една:
със повече думи да го възклицавам-
и тъй все на края на опашка стоя...
Така и таз тръпка е на път да заглъхне
че тя и бездруго е хипотетична.
И кой ли ще вече импулс да ми вдъхне?
Защо ли не бях поне малко лиричнв?
Май не стана любовен стиха,що написах
Видяхте.Помъчих се,но хич не се случи!
Затуй примирявам се-докрай да въздишам
и от всички пред мене-безкрай да се уча!!
Сбогувам се с тема за любов да творя.
Ще вървя във посока на друго амплоа!
Признавам,че смешното най-боготворя-
за тъщи,снахи и овце от Самоа...
© Ирина Филипова Всички права запазени