На скреж ухае вън нощта.
Рисувала е ледени дантели,
Камина с огън, топлина.
Искри в небето полетели.
Отмествам кичура коса.
Целувам устните ти нежно.
Във мрака чувам песента
и всичко е красиво снежно.
Един шансон за любовта.
Докосване и танцът на телата.
Искрящо вино и страстта.
Игра на пламъците в тъмнината.
И сякаш звездното небе
разтворило се тайнството очаква,
да приюти туптящото сърце
с магията на чувствата да властва.
На скреж ухае вън нощта.
Искри в небето полетели...
© Гедеон Всички права запазени