Днес ще ти говоря само за любов,
намерила пътечка към душата ми.
Една искрица – летен дъх,
докоснала копнежно сетивата.
Красива струйка лунна светлина,
проблеснала през тъмни ми нощи.
И доверчиво свила си гнездо
в сребристите покои на сърцето.
И всеки път, щом залезът се озари
и алено прошари синевата,
искрица топлина (нали си ти?)
въвлича ме в прекрасните си тайнства.