Искряща надежда
Знам, знам, става ти студено...
Знам, плашеш се да не би всичко да е променено...
Не можеш просто с одеяло вълнено да се завиеш,
пред камината гореща да се свиеш
и един чай да изпиеш.
Отвътре измръзваш, от студа
леден целият потръпваш...
Така да се стоплиш няма да успееш...
Аз знам, ти за прегръдка копнееш.
Но мили мой, не бой се!
Ти си дивата безкрайност, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация