Dulsineqq (Илияна Стефанова)
40 25
21.06.2008 г., 0:28 ч.

Истина 

  Поезия
740 0 3

Страх, мрак, тишина...

Тих плач на дете, пропълзяващ из мрака.

Кървава следа, която никъде не води.

Мечти, убити отдавна

и дете, живяло някога, но не и сега.

Страх - черен, тъжен, погубващ...

Самота, изпъваща дяволската тищина.

Мрак - сякаш от ада дошъл.

И обич, по детски чиста,

от някой изпратена в нищото.

Мрачна стая, заключена от паяжини,

от глупава вярност покарали.

И пак мрак, и пак страх,

да не повярваш отново,

да не обикнеш, да не потънеш.

Мрак - толкова черен, че чак те боли!

Страх - толкова искрен и толкова глупав!

Любов - толкова истинска и коварно измамна,

и несбъднати мечти, никому ненужни.

Тишина - дори детският плач се изгуби във нея.

Бягаш  от тях, но те вече са в тебе,

а страхът те заключи във себе си!

И онзи кошмар, да не бъдеш

пратен отново в студения мрак,

 всяка нощ властва в съня ти.

Страх, да не видиш отново истината...

Тази, най-жестоката истина,

че всъщност всичко е лъжа!

© Илияна Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??