Caligula (Васил Стойнов)
16 5
6.04.2008 г., 10:01 ч.

Истина 

  Поезия
592 0 2
Прегръщат се тихо двама под юргана:
„Обичаш ли ме?”- плахо го попита тя;
„Разбира се” - с очите вперени в тавана -
поредната фалшиво изречена лъжа.
„Моля, нека само истината зная!”
„Моля, стига с този вял театър!”
Истина не са само думите омайни
и ласки ефирни на пролетен вятър.
Погледни във очите. Там, надълбоко,
дето няма усмивки и цветенца без мирис.
Погледни и ще видиш мъртвило жестоко;
пустиня, прикривана от синьозелен ирис.
„Разбира се, обичам те, нима се съмняваш?”
„О, не, любими, просто питам... нали знаеш...”
И погледът му все във тавана остава...
А с ръка ледностудена ти юргана отмяташ...

© Васил Стойнов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потръпвам... Реалност, заключена в стих... Или обратното. Много ми харесва!
  • Тъжна истина....но истина...
    много ме развълнува и замисли...
    с обич, Васил.Много истински стих!
Предложения
: ??:??