Накацали са
мигове бездомни
по жиците
на сънени мечти…
Разплита вятърът
кълбо от спомени.
Ранена вярата
лети…
Докосват устни-рими
плахи стихове.
Прегръщат се
разлюбени сълзи…
Една новородена
истина
захвърля
бибероните-лъжи…
© Веселка Стойнева Всички права запазени
Това е много оригинално.
Целият стих е хубав, много.
Поздрави!