biser (Бисер Бойчев)
97 0
20.10.2009 г., 11:34 ч.

Истина 

  Поезия
788 0 7

Ето, приятел, вземи от сърцето ми.
Просто така... Затова, че ме чу.
Има от слънце, море, от небето ни,
има от пролетен звън на капчук.

Ето, приятел, давам ръката си,
ти нужда си имал, ето - хвани.
Ето, приятел, аз давам душата си
и, ако си мръсен, се изкъпи.

Ето, приятел, давам леглото си,
водата си давам. Да си простим.
И хляба си давам, давам си ризата,
а после и нищото ще разделим.

Накрая, приятелю, давам ти истина,
от слънце изваяна и от кал.
Преди на някого да кажеш "искам",
кажи - но честно - и какво си дал.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно! Велико! По идея е сходно с моето " Молитва??? ".
  • Да обичаш наистина означава да даваш. Всичко друго е разновидност на егоизма. Много ми допадна този стих. Поздрави!
  • Много харесах!
  • Не анализирам, само ще кажа че е много хубаво и приятелско! БЛАГОДАРЯ!
  • Има ситуации в които приятелството се подлага на тест. Описано по този начин, е преживяно. Много е хубаво,... и истинско. Благодаря!
  • " Ако си дал,ако си дал от себе си,не си живял , не си живял напразно" ...но за огромно съжаление като че ли все повече искаме,отколкото даваме! Прекрасен стих! Благодаря!...И все пак"ти закъсняваш понякога,Истино, но винаги идваш,идваш при нас!"
  • "и нищото ще разделим" - това е то, всичкото. благодаря!
Предложения
: ??:??