Обичах те наистина и жарко,
тъй както никой друг не може,
ти беше моето любовно сладко,
което всеки ден опитвах със наслада.
Наистина в душата си танцувах
и щом те видех, просто изглупявах,
ти беше всичко, за което се събуждах,
обичах те... не си въобразявах.
Сега навярно с друг се препитаваш,
ще вземеш всичко ценно, без да го обичаш,
а после в някой слънчев ден ти просто го оставяш
и тръгваш нова мъжка плячка да преследваш.
Научи ме на селските си номера поне, признавам,
да сваляш всичко живо без остатък,
сега се лутам в себе си и продължавам
да търся Нея... без да я познавам.
© Борислав тодоров Всички права запазени