истина и лъжа

1.08.2006 г., 15:17 ч.

Поезия

785 0 2

Не мога повече да крия,
не мога аз да си мълча
обичам те с любов неугасима
обичам те и цялата горя.
Толкова време мълчах
толкова сълзи пролях
и твоите убиди преодолях.
И стигнах най-сетне до сърцето ти
и разбрах едно,
едно достатъчно да спре
да спре всички тези сълзи.
Ти ми го каза,но и ми го показа.
и не само аз мълчах и се доверявах
на тези "измамници" дето ми казваха-
не те обича,не те сънува,не те желае.
Сърцето ми сякаш тъпчеха,
любовта ми сякаш погубваха
играеха си със моите чувства.
И в този миг ти се появи,
като принц на бял кон за мен,
и ми каза тези вълшебни думи
и ми доказа...че наистина ме обичаш.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zlati_ival (Златка Вълкова)

2006-08-01T20:31:52+03:00

Не ми допадна като стих. Според мен още му трябва. Не се ли пише "обиди". Поздрави.
ria (Гергана Иванова)

2006-08-01T15:57:13+03:00

Хубаво е да излееш чувствата си.Продължавай.Обърни внимание на римата.Мисълта ти е ясна,облечи я както трябва в думи.Поставям оценка 4!