ИСТИНАТА
Истината не е временна спирка,
на която за мъничко спираш.
Не е думи гръмки, но кухи,
за болката неми и глухи.
Не е пламък леден в огнище изстинало,
не е в мисъл, хранеща злото,
нито в тънки сметки, дебело прикрити.
Тя е щурец неуморен в ухото.
Икона и кръст. И безводна пустиня,
в която хиляди пъти сред пясък
изсъхнал от жажда умираш. ...