Във тишината на нощта
преглъщаш минали копнежи,
прибрал проскубани крила,
раздали в миналото нежност.
Живот разлистваш лист по лист -
откъснати листа от роза,
от стара книга, с послепис -
разбъркана от чувства проза.
И както казваш го във стих,
че преди залез се смаляваш,
разказваш ни с гласа си тих
за обич, с обич се прощаваш.
Говориш с музите на глас,
рисуваш танца на врабците
и гледаш прямо, във анфас...
ТЯ, истината, е в очите!
© Валка Всички права запазени
Благодаря, Любо!