Защо се случи с мен така?
Ти остави ме небрежно в нощта,
а аз сега стоя
и не ще те забравя
дори когато съм с друга.

Превзе ти моята душа,
бе ти мойта светлина,
а сега в нощната тишина
плача аз за теб - моята мечта.

Ще бъда аз с много други,
ще бъда аз при слънце и бури,
но нивга няма да забравя теб и твоята усмивка,
нежна като снежната покривка.

Да те видя теб засмяна,
за мене по-голяма радост няма.
Ти си момичето обичано от моята душа
и не ще се промени това,
докато не ме застигне мен смъртта!