Pre Scriptum.

Из ефира съм слушал да се носят какви ли не измислици за на дядо ми ряпата, накрая не издържах и реших да Ви разкрия истината.

Дядо ми е фаталният мъж -

няма за него вятър, няма за него дъжд:

Щом реши си нещо да сади,

няма: “Чакай малко, чакай, спри”

Домати сме на всееки сантиметър,

и краставици да бера -

“от туук до края на светааа”.

С баба ми сядат вечер двама,

дистанционното търсят и все го няма.

Но щом стане баба от дивана,

намират го веднага и пущат първа програма.

Какво са гледали, сам не зная,

само знам, така започна началото на края:

Привика ме дядо, тайната да ми разкрие:

Решил бил на Гинес рекорда да бие:

Щял да посади ряпа така голяма,

да го покажат по първа програма.

Хвана ме да влача хиляди чували със специален тор

и напълни с него целия обор.

Казал му съседът Киро да си купи и добавки,

дядо ми да направел няколко бързи заявки.

Изкопа дядо тогава кратер вулканичен в двора,

забърка прилежно сместа във обора,

ряпата засади

и доволно ръцете потри:

“Който я види те тая ряпа,

очите ще върти, с устата ще зяпа”.

Мина се време и настана час

от село да дезертирам аз,

че на мен не ми се зяпа,

като завади дядо неговата ряпа.

Пратих сестра ми на село,

да ме замести във делото смело:

Хванал дядо ряпата да вади,

готова станала била за награди.

Сецнал се обаче дядо:

“Не е лесно, като не си младо”.

Над ряпата точно се сецнал,

както я бил хванал, така си запецнал.

Притичала баба, чевръста,

да му намаже с мазало кръста.

Привела се тя над дядо,

ама както казах: ”Не е лесно, като не си младо”:

Баба също се сецнала,

за на дядо кръста хваната, запецнала.

Сестра ми, тяхната внучка, няма как -

се оказва професионален папарак:

С телефона си филмче ще прави, документално,

за положението им оригинално.

Но не видиш ли, от смях,

сецнала се тя зад тях.

Видяло кучето през своя бретон,

че без него на двора се вихри купон.

Хукнало то през глава

и задърпало на сестра ми крака.

Котката се доближила

и веднага си решила,

че настъпил е момент

да отмъсти на своя вечен опонент:

Извадила си маникюра нов

и забила го като в картоф суров.

Шаро изпищял, но изпищял през зъби,

внучката да пусне - няма да го бъде.

Малка мишка пък тогава,

тъкмо тамо си минава. (Шляела се един вид)

Гледа и се по главата чука:

“Абе, к’во праат теа тука?”

“Метам се и аз, към оно - Дзвера  (действително името на котката е Дзвер)

- явно има неква далавера.”         (Мишката пък родом е от шопския край)

Ако смятаме логично:

Средноаритметично:

Седем тела със различна маса, цвят и форма;

Внучка - мъничко над норма;

Ряпа с енергия потенциална -

и задачката е идеална:

Ха кажете, как се случи -

два отбора - с по пол’винка куче?

Post Scriptum

Така си беше. Разцепи се на две. Честно!