Подир лятото се движа, нижа словото на плет.
Свободата ще харижа в светъл стих без тоалет.
Появи ли се момиче в енергичното сърце?
„Той не може да обича!“ – рече стадното лице.
Етикета залепиха в утро, рязано от глъч.
Топлината ми свалиха – счупен пред окото лъч.
На душата ми застана парфюмирана сълза,
а цената е стомана, инкрустирана в дланта.
Не оставяме доброто да едрее и твори,
но забравяме, че злото търговията върти.
Оцеляване под нула се развива – паразит.
Стича се кръвта по скули. Пенсионерът е пребит. ...