Да пиша носи ми тъга.
Не искам моя свят с твоя аромат.
Умори ме мисълта:
"Кога най-сетне ще те няма?"
Спомени с крила на демон
Крадат единствена реалност.
Не виждам себе си от мъгла
Премрежен поглед, лъжовна истина...
Щастието ми - бездомник - броди,
Иска ме неистово истинна.
Ти крещиш от всичко мое.
Има твоя образ моя ден. ...