manuela822000 (Мануела Бъчварова)
217 398
24.06.2016 г., 20:48 ч.

Истинска 

  Поезия
456 1 3

Простете ми! На себе си приличам.
Емоциите си не мога да прикривам.
Понякога в очите ми вали,
в душата ми гърми и колабирам.

 

Не мога да съм друга. Аз съм аз.
Личи ми, щом съм тъжна, наранена.
И дяволчето в мен надига глас
търпимостта ми, щом е нарушена.

 

Не се сърдете! Аз съм си такава-
когато ми е криво, ми е криво.
Не се научих маски да поставям
и да се правя, че не ми е сиво.

 

А щом затихне бурята във мен
и слънчице отново се засмее,
всеки лъч по мен е отразен,
и аурата ми във златисто грее.

 

На себе си приличам- истинска.
И в студ, и пек, животът продължава.
Добра и лоша, мрак и светлина...
Комуто не понасям, да прощава!

 

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??