nadka_shu (Надежда Атанасова)
9 5
19.12.2016 г., 0:35 ч.

ИСТИНСКА ЛЮБОВ 

  Поезия » Любовна
829 2 4

Минава времето... пораствам,
побеляха първите коси,
появиха се и първите ми бърчки,
ежедневието все тъй сиво си стои.

Изминаха години... Колко?
15-20, не броя!
Само спомените от тогава зорко,
стоят си в моята душа.

Макар и днес поостаряла,
щом притворя морните очи
един единствен образ в тях изплува,
на момчето със сините очи.

За романса, който беше отначало,
като черно-бял френски филм.
За разговорите по телефона дълги,
докато батериите им не изхабим.

Тъй млади бяхме, наранени
и двамата узрели в лоши дни.
Нямахме родители тогава,
а от предателствата тъй боли.

Влюбихме се, бяхме си утеха.
Във тунела – светлина!
Но раните когато са дълбоки,
не се лекуват с това.

И рухна всичко и се срина,
отчуждихме се един от друг....
Излъгах себе си, че ще замина
и ще заобичам някой друг.

Но ето, че след толкова години,
вече омъжена с дете...
Такава обич и до днес не срещнах, 
под синьото, като очите му небе.

Годините минават бързо
и от тогава животът ми се промени,
но онова момче, все още се обажда,
макар и рядко, да ме съживи,

А аз някога не вярвах,
като слушах за любов такава.
Но ето факт е: Има я и нея!
И знам, че тя до гроб остава!!! 

© Надежда Атанасова Всички права запазени

Едно от любимите ми! Дано ви хареса.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??