Той стои,гордо вдигнал глава.
В очите му няма ни радост,ни мъка.
Той стои,гледа земния свят
И очаква последна разлъка.
Той отрече на рая фалшивия блясък
и безкрайната болка на ада.
Той избра да е сам в този свят,
да е сам и да няма награда.
Той презираше парите,властта,
на славата гръмките думи.
Той търсеше своя път в този свят,
Научил да мисли и губи.
Той раздра коприната
на измамното щастие
заслепяващо нашия век,
и разбира човекът опомнен,
че е трудно да бъдеш Човек.
Той разбра-всеки мислещ човек
трябва да търси своята истина.
Така тя ще бъде най-вярна в света-
от битка и мъка пречистена.
© Боян Иванов Всички права запазени