Без време търсех и се молех
да намеря нещо по-реално,ново.
В свят измислен пак живеех,
а да се боря не умеех!

Създадох си живот прекрасен
по хубав и от лятна песен.
Не беше реален,посредствен,
имах от всичко,макар и по малко.

Но лека,полека всичко се разпада
вече я няма лятната забава...
Трудно се живее
а какво остава за човек,който нищо не умее?!

Разбирам обаче,че туй е промяна,
че сякаш има надежда за ново начало.
Всичко старо вече си отива,
а от старта тръгва пак красотата.

Вярвам,че пак ще съм весела,
ще срещна обичта и успеха.
Те двамата хванати
ще тичат след мен като вятъра.