11.07.2007 г., 9:01 ч.

Истинско 

  Поезия
744 0 8
 

А устните ти - жадни пеперуди,

разцъфнали по млечния сатен...

Бедрата ми - открехващи се двери

на храм сакрален - в теб пресътворен.

Езикът ти камшично ме ранява.

Следа оставя - пътя към Възбог...

Под пъпа ми конете полудяват.

Земята звънна с техния галоп...


И бях земя. И цвете... и Потоп.


Ръцете ти рисуваха забрава.

Във нея се преливаха тела.

И после пак - коне, море и вятър...

А слънцето превърна се в луна.

Светът се сбра във нашето дихание.

Обятия... Преплитане... и Вик!


Сега съм цяла древно заклинание.

А ти ще ме дописваш и мълчиш...

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??