Истории за идване, заминаване и оставане. И всяка една си струва да се преживее...
Ирен:
Небето залезно, любовно се разпали.
Там, в края на алеята. Седя.
Вратата гледам и очаквам
да влезеш пак през нея.
В прегръдката ти да потъна като в бездна.
Душата искам да погаля,
сякаш днес е за последно.
Обещавам, няма да избягам,
дори прегръдката ти да изстине.
Да плача няма. Ще съзнавам, ...