История на любовта
Спомени. Само спомените ми остави ти!
Посивели, изоставени от теб преди.
Спомени, забравени мечти,
с обещания и хиляди лъжи.
Но искам те до днес дори,
докосвам те и в моите мечти!
Мисля си за теб, ала дали
струва си след толкова игри?
И ето ме, отново съм сама
с една забравена история на любовта.
И чакам те и викам те "Ела!".
И моля те изтрий греха -
спотайващ се, копнеещ из
бездната на моето сърце.
Шепна, викам те и страдам,
ала вече осъзнавам -
Обичах те - сама!
Страдах - пак сама!
Забравих те - самичка!
И мразя те от цялата душа!!!
© Лия Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много хубаво стихотворение, мелодично и много ритмично, изключително силно, като израз на емоция. Много е хубаво.
-
Недей да мразиш, просто махни с ръка и продължи напред!
-
Изключително близко до преживяванията ми. И аз съм си задавала същите въпроси, но времето е най-добрия лек. Прекрасен стих си написала, поздравявам те!
-
Не мрази, Лия, прости
и продължи, с много обич.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ала вече осъзнавам -
Обичах те - сама!
Страдах - пак сама!
Забравих те - самичка!
Понякога се случва така. Забелязах, че всички твои стихове, които прочетох, са изпълнени с тъга. Знам, че е лесно да се каже "Забрави! Няма смисъл да страдаш за това.", но е още по-трудно да се изпълни. Пожелавам ти при теб да е по-лесно!