Спохождат си ме мислите подред
като поток изливащ се в планинска урва,
отърсени от комплексарски етикет
в пространството ми мозъчно се втурват.
Дали във онзи ноемврийски ден
изпрати Бог подсказката вълшебна...
Отронено без глас, единствено листо
във форма на сърце връз мен полегна.
Душата пеперудена и млада
от тайнството полека заискри.
В среднощната предчувствена омая
мигът разтупкан, цялата я изчерви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация