На бегом
преминава оттук сянката ми
и мисълта ви
потича в рими:
хващате в шепите
вятъра за опашката
и завръзвате
слънчев лъч във усмивката му.
На бегом
босоного се мушва сянката ми
през
прозорците
и комините,
на бегом
с поли обърсва стъклата
на колите и изчезва
пак на бегома.
Но вие вече я имате.
© Павлина Гатева Всички права запазени