Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи,
но се впива във всичките пори.
Не разказвай, когато чета
на момичето тайната книга.
Виж косите и́ само за миг,
в тях просветват два слъчеви лъча,
а ръцете и́ – тъжни ръце,
разпознах побелелите длани. ...