14.09.2004 г., 14:58 ч.

История за надеждата 

  Поезия
1297 0 0
Студено е. Когато всичко свърши е студено.
И някак пусто е, и някак празно. Царува пълен мрак.
И макар че на пръстта лежиш сломен
Към нови хоризонти тръгваш пак
Вървиш, вървиш.. а изход няма.
Все стигаш до някой кръстопът
А всичко мрак е и тъма
Мъгла обгръща всеки път
И питаш всеки който срещнеш
“Страннико, да знаеш где е любовта??”
А той само вдига рамене:
“Не знам, не съм я срещал до сега” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??