Историята на една любов...
като светулка във притихнала тъма -
блести за миг, после угасва...
понася се във вечността!

Започва, както розов цвят разцъфва -
така красив и толкова омаен,
носи във себе си и мъката, и радостта,
остава за един момент безкраен...

Попитах я: "Коя си? Що си?
Отде идеш и къде отиваш?"
Тя в мен погледна и пророни плахо:
"Само в сърцето си ти ме разбираш!"

Аз тази съм, която нощем,
щом плачеш, тихичко при тебе сяда,
едната истина съм във живота,
тази, която всички грешки ти прощава!

И аз съм тази, която наесен,
когато листата започнат да падат,
събира във шепи едничка надежда
и напролет с нов живот я дарява!

Аз съм това, което може
да те направи най-щастлив на този свят,
това, що няма как да притежаваш,
ако ме имаш - ти си без пари богат!

Аз ида от дълбоко във сърцето,
и труден беше моят път - през бури минах...
помни - щом нямаш ти пътека -
пак продължи и диря остави!

А питаш ме къде отивам!
Къде ли... аз дори не знам!
Когато и където и да ходя,
сърце горещо води ме натам!

Ще бъда винаги до теб, щом имаш нужда,
с милувка нежна аз ще те даря...
и знай - не ще ти бъда чужда,
защото в своето сърце ще те тая!

Помни - ще бъда аз пристанище и бряг
самотен в син, безкраен океан...
ще бъда нежна, галеща ръка,
винаги стисната във твойта длан!

Не ме забравяй - винаги ще бъда близо,
и с мили имена ще те наричам...
и знам, дори небето ни да рухне,
аз пак ще избера да те обичам!