ИВАН ГЛУПАКА И КЪСМЕТЪТ

         (Съвременна приказка)

“В далечно царство някога отдавна

живеел мъдър цар със двама сина...”

Това е стара приказка забавна,

запомнена от детските години.

“Когато много остарял, човекът

един ден се простил със синовете,

по шепа злато им подал и рекъл:

– Момчета, след късмета си вървете!

Когато го намерите – тогава

елате тук при мен, за да отсъдя

кому имот и царство да оставя

и кой от вас наследник да ми бъде!”

От детството си приказката зная,

но от тогава толкоз време мина,

че съм забравил как ù беше краят –

та аз съм на шейсет и шест години!

Пък и защо ми е да ви повтарям

измислени истории, когато

аз зная истинска – не толкоз стара,

за друг баща и за близнаци-братя...

Бащата нямал царство и палати,

не дал пари за път на синовете,

но както оня цар и той ги пратил

да гонят... кой – Михаля, кой – късмета...

Забравил съм сега, след толкоз време,

кой царски син бил увенчан с корона.

Но щом си принц, какъв ти е проблемът –

не ти късмета търсиш – той те гони!

Не си ли принц, години ще се скиташ

– проклетият късмет тъй бързо бяга!

Но синовете били упорити –

с коматче хляб и дрянова тояга

перце да си отскубне всеки сварил

от пъстрата опашка на късмета,

и вече побелели, вече стари,

завърнали се в къщи синовете.

Баща им бил отдавна само спомен,

но те не чакали от него нищо –

след ветровете по света огромен

привличало ги старото огнище.

Поседнали, разказали си всичко –

нали човек с късмета си се хвали;

единият държал една торбичка,

пред другия стояли два чувала.

Внимателно, спокойно, без да бърза,

тъй както на мъдреца е присъщо,

единият чувалите развързал –

и светнала прихлупената къща.

В чувалите, препълнени догоре,

хиляда истини били събрани –

човекът скитал цял живот сред хората

и трупал мъдрост, и събирал знания.

Побутнал вторият с ботуш чувала,

торбичката изсипал на земята

и къщата по-ярко заблестяла –

търкулнали се бисери и злато.

Събрал човекът всичко разпиляно –

по-малко помъдрял, но пък по-весел:

единият се връщал със имане,

но другият богатство бил донесъл.

Било по залез, време за вечеря,

а двамата били еднакво гладни;

отчупил първият от хляба черен,

а вторият от смях едва не паднал.

– Я тръгвай! – рекъл. – Кръчмата ни чака.

За хлебеца ли цял живот събира?

Побързай, че сега ще падне мракът!

Щом нямаш мъни – ще те спонсорирам...

…

Безброй години има от тогава –

дали са живи двамата близнака?

Едното име вече съм забравил,

но помня другото – Иван Глупакът.

Кой кой е ми е трудно да говоря –

знам името, не помня точно брата...

Разказах ви съвременна история –

оправяйте се вие с имената!