Иван Срацимир
Дунав лениво кърши снага,
галено, нежно целува брега.
Там на скалите е Бдинската крепост,
брънка от страшния български епос.
Обръч страхотен опасва калето,
клади обсадни горят из полето.
А на стените – Иван Срацимир,
ведър, спокоен – сякаш на пир.
Звезда опашата бразди синевата,
съмнения черни гнетят му душата.
Дали за надежда и за добро, ...