Ивановден Щом денят ми проходи, като кученце сам, и така, както броди, среща някой Иван – да му махне синджира, да си стиснат ръце и да седнат на бира (може и без мезе),
... да обърнат хастара на добрия живот, в чест на някаква стара и бeзпътна любов да изтръскат последни дребни бели пари, а Светецът отгоре да мълчи... да мълчи...
Да си кажат: ”Наздраве!” и: „Прощавай, любов!” Кой каквото да прави – този шантав живот под око те преследва, но, когато си сам, като шанс за последно ти изпраща Иван.
И Ивановден става всеки мой Божи ден, в който крача към прага, а светът покрай мен гледа – свивам байрака под открито небе: щом Иван ще ме чака - няма други мъже.
А светецът отгоре
е на маса не сам.
Сладкодумно говорят
със баща ми Иван.
Вчера всички небета
пак разнасяха песни.
Аз прелях пред портрета,
че е името чест...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.