15.05.2007 г., 10:08 ч.

Из цикъла"Дракон,Слънце и Луна" 

  Поезия
748 0 0
Застинала на прага, празнота стаена чака,
някак все още неразкрита, подмолно упорита...
Един звън все още я задържа,
един ритъм я разсейва,
не, че прагът е бариера,
но достойнство страхът също притежава...!
Може би това е милосърдие,
гилотина, от която не боли,
миг, в който времето нажежено спира,
за да погледне с огледална вяра дъгата многолика,
но без дъжд и молитвата е сива, неучтива...!
Все още пулсът я спасява, дърпа, саботира, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айбигел айбигел Всички права запазени

Предложения
  • Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...
  • Очите й са сложни. По тях ще я познаеш. По мислите тревожни, които ти не знаеш. По капчицата сол тър...
  • Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...

Още произведения »