Пак съм аз – Артибалт-чо,
Днес съм малко мърморанчо.
На горния етаж дойде приятелка,
Подушвам отдалеч – Джак Ръселка.

Тя е готина, такава бяла, гладка,
С остра си муцунка сладка.
Ах, как само аз вилнея,
За любов, милувки си копнея.

Кога ли ще ни позволят
Двама породисти да се доближат.
Но тати – ей го на – не дава,
" Не може" – казва: " ей така,
Различни сте, не вдигай врява,
Ще ме изложиш, имай мяра!"

Все поглеждам към нагоре
тя там скимти и виждам я понякога надоле ...
Разхождат я на същото поле,
Където щърка си подскачаше, снове...

Ще дойде време, ще се засечем, 
Ще поиграем в някой ден,
Ще заподскачаме по храсти и треви,
Споменът ще запечатаме с нашите родители.