Ежедневни приключения 
...
Днес захващам нова тема,
на разходките ще посветя поема.
Сутринта изпратихме на плуване детето,
но хлапето
не тръгна за морето,
качи се на треньорската кола,
отпрашиха към топлата вода.
Така като усетих се свободен,
подбутнах другите,
да тръгваме към друмите.
Със собствените си крака
отчетохме пътечки и поля.
Тук тревичка, цветенце, ха - бръмбар, 
стигнахме до розовата долина. 
Само дето роза не видяхме,
поогледахме се, спряхме, 
по-навътре даже не посмяхме, 
а преди и с топката играхме.
Лошо...Дружеството да помисли,
да изпрати някой да очисти.
Тружениците къде са?! -
държат лопата, но си гледат кефа.
С годините започнало да се руши,
а някога било красиво, приказно за вси.
Запечах настоящата картинка в снимка. 
Ще си потърся рози в нечия градинка. 
Кръгом - обратно към дома.
По зелената трева
навсякъде подскачаха деца.
И кака Деси зърнахме, 
сладко се прегърнахме.
А после мина покрай нас и треньорската кола, 
я какъв късмет, че спря,
тъкмо да си заберем детето,
още да поуморим хлапето.
Брахме сливки, смяхме се,
в слънчев пек прибрахме се.
Мама малко прекали
и сготви ядене в 3 степени.
Така е - след разходка 
едни изпадат в еуфорна нотка.