Ежедневни приключения 13
...
Сега да ви разкажа,
макар, че с писаниците досаждам,
не мога да се сдържам, оставете ме да се изкажа,
знам, че е нахално пак да се обаждам...но:
Мама, тати и детето
бяха на морето.
Аз, пък, вирнал си нослето
останах вкъщи със бабето.
Чувствам се добре в ролята на господар,
цяла празна къща - сега ми падна този дар.
Разполагам си с дивани, 
2 тераси, маси и легла с пижами...
Ала горещо, брат,
кълката ми не помръдва в този ад.
Хич не ми е до купони,
а предвиждах маратони,
кросове от сутринта
в лабиринта на дома.
Сутрин ставах си с кафето,
след сън, изтегнат на черджето,
после баба на дивана я оставях,
в краката й доволно пак се поизлягах.
Където мръдне - следвах я,
муха да бръмне - дебнех я,
скок от тук, скок от там
топката подритвах сам.
На филми се нагледах,
екранът е голям.
Чаках да се навечеря,
възпитано след нея
и мойто ядене в купичката да изям.
Двамата се слушахме взаимно,
живот по царски и бездимно.
Мина ден-два, пладне,
дружината се върна... 
...няма гладни...
Пили, яли, 
здравата поспали,
разходки, някак, не им се отдали...
Дано донесли са ми, поне, награди!
Следващия път съм плътно с тях,
да ги живна малко ту в лигущини, 
ту - в смях.