Ех, че хубаво на плажа,
нека ви разкажа:
Тати води ме на пейка,
слага повода на рейка,
че си падам малко блейка...
К'во да гледам, тук - пернати,
Липсват ми приятелки космати.
Те не идват толкоз рано,
Като мен да лъскат рамо...
Ей го на - детето вече е в морето,
а пък аз да блея по небето...
Измислих що да сторя -
Почнах тихичко да ровя,
И мама хич не ме видя,
Измъкнах се и хукнах към брега.
Какво пък, туй не е беля
да плувам с тати е игра!
И пръчка във водата си намерих,
После тъй за мъничко се начумерих,
Защо ми взима пръчката детето,
Какво съм му направил на хлапето?!
Ооо, каква била играта -
Да я хвърли във водата,
Аз да търся, да намеря,
Пръчка нося като водна фея.
Ех, че хубаво на плажа,
Утре пак дано намажа.
Ще съм тих и кротък аз,
Вземайте ме с вас!
© Красимира Генева Всички права запазени