3.05.2017 г., 8:39 ч.

Из хиляди вселени... 

  Поезия » Любовна
526 1 2

Откак се помня все ми се мълчи,

и ти мълчиш край мене още.

А нашите тъй влюбени очи

блестят насън из хладното на нощите.

 

Блестят безкрай небетата от миг,

и ние с тях из хиляди вселени.

Един на друг така да си простим

и всеки грях в душите ще изчезне!

© Аз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??