3.05.2017 г., 8:39 ч.
Из хиляди вселени...
Откак се помня все ми се мълчи,
и ти мълчиш край мене още.
А нашите тъй влюбени очи
блестят насън из хладното на нощите.
Блестят безкрай небетата от миг,
и ние с тях из хиляди вселени.
Един на друг така да си простим
и всеки грях в душите ще изчезне!
и ти мълчиш край мене още.
А нашите тъй влюбени очи
блестят насън из хладното на нощите.
Блестят безкрай небетата от миг,
и ние с тях из хиляди вселени.
Един на друг така да си простим
и всеки грях в душите ще изчезне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
