Из “БЕЙТИСТАН”
Из “Рубаи”
Из “ПОД СЯНКАТА НА НАРА”
I.
Р/0112 - IV/0222
Гнездо уютно ми е свила
там моята любима мила
и аз ще спра за кратко в него,
за да възвърна свойта сила...
II.
Р/0113 - IV/0223
За мене твоята едничка дума
по-скъпа е от сянката на Хума -
не бих я заменил за нещо друго -
за слава, власт или за тлъста сума...
IV.
Р/0117 - IV/0227
Гладен съм за твоите устни...
Жаден за твоите ласки изкусни...
Гладен и жаден в деня безконечен,
трепетно чакам нощта да се спусне...
VII.
Р/0121 - IV/0231
От нара падат капки звънки
по твоите воали тънки,
по тялото ти се оттичат
и очертават всички гънки...
VIII.
Р/0123 - IV/0233
Под сянката на цъфналия нар
получих аз един безценен дар -
с нектар от твойте устни се напих
и станах роб, а може би и цар...
Х.
Р/0127 - IV/0237
В безкрайния кристално чист простор
момиче ще отправи взор,
кога превръща се в жена
под звуците на ангелския хор...
ХI.
Р/0128 - IV/0238
Със ръцете си грижовни
свалям дрехите лъжовни,
че обсебени сме с тебе
от магична страст върховна...
Х.
Р/0127 - IV/0237
В безкрайния кристално чист простор
момиче ще отправи взор,
кога превръща се в жена
под звуците на ангелския хор...
ХII.
Р/0129 - IV/0239
Ненаситно жадните ти устни
в любовта са тъй изкусни
и на страстният им зов откликнал -
от потира ти нектар ще вкусвам...
ХIV.
Р/0131 - IV/0241
Лицето си с косите ти покривам
и в твоите обятия заспивам
с блаженството на сладката умора
и сещам как със вечността се сливам...
ХV.
Р/0132 - IV/0242
Възпяван досега във не един дастан,
все тъй недостижим остава Гюлистан,
но неговия лъх усетих снощи аз
във лоно на девойка с кръшен стан...
© Георги Кацаров Всички права запазени