Ненаучили как да летят
Избелели следи се изправят сакати,
по-високи от ръст и закриват небето,
не достигат орлите страховете обяздили,
ни скалите далечни издълбани със длето.
Само тихата бездна си остава реална,
счупен полет на вятър недогонил орел,
тихо пее заучена песен земята,
разкопала гръдта си парцел до парцел.
Долу ниско пълзят непораснали твари,
уж стремят се нагоре, уж животът е в тях...
А храната си търсят на човеците в раните -
семе нямат за посев, ни мазолеста длан.
Избелели мечтите им се подпират на лакти -
само толкова могат, там е техният свят.
И заспивайки с завист поглеждат нагоре,
ненаучили себе си как да летят.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ненаучили как да летят-те и не искат. Тях ги води завистта! Поздравления
-
Силно и много добре изразено. Но не задържай този горчив корен, не го поливай
-
Да, небето не е за всеки...
Поздравявам те. -
Силен стих!
-
Трудно си лети на криле от завист!
Хубаво си го написала, личи си че е първично, можеш малко да го изгладиш.
Браво! -
Благодаря ти, Калин, обожавам Дамян Дамянов.
-
Силна и красива творба! Браво! Винаги е имало такива твари, а вероятно - така и трябва! Сигурно те са нашето изпитание!
"... Простени да сте! Мога да заспя
спокоен, над мътилката ви гъста!
На този свят е нужна и тълпа,
върху която да израсне Кръста!"
Дамян Дамянов
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
семе нямат за посев, ни мазолеста длан."
С възхита, ръкопляскам!