Дали научил истина една -
все още ще ме искаш силно...
Дали ще бъда същата жена,
в която влюби се фатално?
Поискаш ли веднъж да задържиш
ръката ми във твоята за вечно -
ще трябва да ме премълчиш
и да ме съхраниш - сърдечно.
Ще стана скитницата твоя аз -
в мълчание пред портата ще чакам,
защото нямам смелост, нямам глас
и удари житейски ще понасям.
Дано отхвърлена при тебе спра
и ти ме избереш такава -
до мъжки гръб щом се опра,
ще бъда много по-корава...
Ще имам сили да вървя напред,
повярвай в мен и ще спечелиш,
живота си ще приведем във ред,
ти - времето ми ще отмериш...
Недей умува дълго, приеми -
избери ме, вече си го сторил,
на двама миналото забрави,
със мене нова страница отворил.
© Ирена Георгиева Всички права запазени