За него толкова дълго страда
и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.
И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...
Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката
и лютивите мисли за него.
Недей!
Няма я отровата, онази, от която бих те забравил.
Изчакай нощта и ще го видиш,
когато Слънцето, извървяло дългия си път
и цялото раздрано, потъва бавно в другия си свят,
когато оставя в небето дълбока локва кръв
и примамва него - хищника, ...