Нощта притваря мургави зеници
и миглите ù облачно се слепват,
притихват нецелунатите птици
и в тремор звездното небе потрепва.
А в боса стая мислите ми слепи
прелитат глухо, удряйки стените —
не търсят изход, споменът е лепкав —
нахранен звяр — бездушен и преситен.
Разминахме се — луди пилигрими,
поели сто посоки под звездите.
И невъзможен стана "Ел Камино"
в безпътните посоки на вините. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация