И З Б О Р
Да вървиш все по ръба
в мигове дръзки,светкавични и уникални,
да си на съдбата си господар,
да усещаш,че от Господ си барнат...
Това е неописуемо,Велико усещане,
когато Пространство и Време изчезват,
когато отпада Гравитацията от плещите,
а Хоризонта е изтъкан от Надежда...
Няма значение кой си,
Велико е да си Никой,
Смъртта да приемаш спокойно ...