galjamin (Галя Минчева Димитрова)
11 148
20.09.2007 г., 11:16 ч.

ИЗБОР 

  Поезия
790 0 6

Потъвам
в меката прозрачност на водата,
а мислите за делничните грижи
далече на брега оставих.
Потъвам цялата -
забравих за простора,
протегнал милостива длан - спасение.
О, нека ме разтвОри в себе си
това небе,
без въздуха останало,
в което рибите, като безкрило ято,
ще стягат бавно и тържествено
спиралата на обръча си нежен...
Отвън простора ще тъгува есенно,
все още длан протегнал
за спасение...

© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отвън простора ще тъгува есенно,
    все още длан протегнал
    за спасение...

    Харесва ми замисъла на текста ти!Поздрав!
  • Привет, Галя, и оттук! Такава нежност струи от този стих...молитвен и копнежен! Поздрави!
  • ,,Отвън простора ще тъгува есенно,
    все още длан протегнал
    за спасение...''
    Много ми хареса!
    Поздрави, Галя!


  • Хубаво е!
    Хареса ми!
  • "Отвън простора ще тъгува есенно,
    все още длан протегнал
    за спасение..."

    Прекрасно!



  • Красиво, есенно , тъжовно...Хубав стих, Гале.
Предложения
: ??:??