Избор

2.07.2006 г., 12:20 ч. 2014-03-17T12:35:54+02:00

Поезия

479 0 4

След тежък сън,

душата ми се буди –

унило слънце

капе над света,

а в шепите му,

златен облак губи,

прозрачната си,

бяла

чистота.

Не са за мене

улиците шумни –

дълбая дупка

в сухата земя...

Омръзнаха ми

погледите умни –

омръзнаха ми

умните дела.

Сега попива скуката

в паважа.

Обръщам гръб –

площадите гърмят.

Не мога нито крачка

да направя,

че в лапите си

стиснал ме е...

Град.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.