Избори

23.09.2018 г., 10:24 ч.

Поезия

339 0 1

Всичките невъзможности

като панделки във ръцете ми

се развяват.

И, заплетени,

те овързват и думите,

и душата ми омотават.

Ако рязко реша да ги срежа,

за миг

се превръщат в парцали

и, изгубили цвят,

като шлифера на бездомната,

дето дреме на пейката,

се разпадат.

Впрочем, в утрото

винаги първа тя, примирена

"Закъде се запътихте пак, госпожа?"-

пита мене.

Закъде ли?

Не знам.

Имам топка причини

да посрещна именно с тебе на пейката

Нова година.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

svetlitschka (Светличка)

2018-09-23T17:59:09+03:00

Мъдър избор, лирическата да не скланя глава пред невъзможностите.Харесва ми оригиналността на стиховете Ви.