Важен горски ден настана!
Днес на горската поляна
избори ще има. Всички –
с обущета, по терлички,
даже босички – нататък
втурнаха се без остатък.
Кой Гора да управлява
предстои да се решава:
Ежко ли, че боцка много,
Зайо ли, че бързоног е,
Мечо ли, че силен най е,
Гарджо ли, че много знае,
Вълчо ли, че най-зъбат е...
Кой да оглави Гората?
Качества си има всеки,
но по горските пътеки –
и пернати, и космати –
нашичките кандидати
да одумват, брей, не спират.
В къщите им се навират,
как, да видят, подредени,
вътре как са натъкмени.
Кой къде с кого бил ходил,
кой обличал се по моди...
Без изобщо да ги жалят,
гледат само да ги калят.
Първа в клюките е Лиса,
с новинки, че всички слиса:
Гарджо сирене крадял,
Мечо пък – редовно мед.
Зайо в храсталака спял,
с горски грижи уж зает.
Вълчо лаком бил за трима,
Ежко бил голяма драка...
С критика неустоима,
отговори без да чака,
после почна ги Глигана...
И каквато стана, стана.
Сред настъпилата врява
вече никой не повярва
на горките кандидати.
С нравите им запознат и
без да пусне бюлетина,
всеки вкъщи си замина.
Само слепият Къртичко
в избора се включи лично,
че така и не разбра,
истина или игра
беше всичко в този ден,
ден за избор отреден.
© Борко Бърборко Всички права запазени