2.10.2013 г., 13:44 ч.

Изцеление 

  Поезия
392 0 6

Започна с много сълзи.

Усмихна цялата земя

и цялото небе у мен.

 

И после тишината

пристъпваше отвътре

и я посрещна цялото сърце.

То бе разкъсано,

простено

и прощаващо,

то бе пресъхнало,

от извори изранено.

Стопиха се

стените,

ямите.

И думите дори се утешиха.

Предадоха се сенките ми,

влюбени,

удавиха се в силата

на тишината.

Стопанка на душата,

аз върнах се

на себе си.

Изцелена,

пораснала във светлината.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??